Напих се и ми стана сад :(

Ми нали за тва е Кофата. Фекалната яма на душата ми се напълни и искам да я излея

ЕЕх деба, надживях много кръчми в тоя живот. Пих с много и с всякакви хора. Имах много и всякакви прякори - Бубата, Копелето, Лопатата, Кожухаров, Любо Пияндето а във форумите Lyuben_K и JackASS.
Но сега нещо ме е хванала депресията. Бех легендарен пич - вечно пиян, ненормален и простак който никога не си мери приказките. Последната кръчма която посещавах редовно също е тръгнала по пътя на бавното замиране и затваряне. Няма ги и аверите ми. Къде изчезнаха бе? Що ме оставиха сам? Жорката влезе в затвора, Милкс се хвана с някаква работа и го отняма, Краля на Финландия (викаха му така щото можеше да изпие бутилка Финландия без да се напие) и него го хвана липсата. Само Плъха май още не се е затрил. Майка ми казва че ме бил търсил в нас, пиян естествено. Другия Жорка отиде в Америка да кара ТИР, Дениса реши че ше прокопса повече като американски клошар и последно като писа спеше под мостовете и беше събрал центове за кратък мейл от 2 изречения. Емката пък се хвана с наркобизнеса и не съм го виждал от месеци Мъка копелета!
На всичкото отгоре и персонала на любимата ми кръчма са почти всички нови. Почти никой не ме познава вече. До там съм стигнал, че като направих традиционната си поръчка на някфа нова сервитьорка - 200гр ракия в една чаша и 1 айран и тя вика "А?" Мисли че се ебавам. Деба, чули недочули ме мислят за някъф странен чешит от някфа фирма дето никой не е чувал за съществуването й, дето само от мене може да се купят от онези странни крушки дето светят без електромера да се върти, но за това пък изглеждат достатъчно странно за да не познаеш какво е това. Абе харчат ток ама толко малко, че старите електромери не могат да се завъртят
Майка му мръсна деба! И с тва мъката не свършва.. отевам да пуша цигара и продължавам
Преди 11-12 години бях наистина влюбен. Може би за първи и последен път. Тя беше неземно красива, най-желаното момиче в малкия град, а аз селянчето с избеляла ризка и ръждясало балканче (*вид български велосипед, едва ли сте виждали такова примитивно превозно средство) Естествено нямах никакъв шанс с конкуренция като мутри, митничари и синове. Но поне имах сърце и никога нямаше да си позволя да събарям кофи за боклук с тялото й докато се лашкам пиян и се подпирам на нея. Наистина я обичах и бих дал дори живота си ако от това зависи нейния. Тогава бех свестен, дори не пиех. Даже и не пушех.5 години не се отказах. Исках да сме поне приятели. Получих само псувни и обиди. Shit Happens както се вика Две години по-късно срещнах новата си любов. Сервитьорка в столична кръчма. Бях хванал хубава работа и лющех стабилно водка след работа. Беше жизнерадостно и красиво момиче. Този път до някъде имах късмет - харесваше ме. Ей голям купон падаше в тая кръчма. Веселбата беше на ниво. Но къде сбърках? Обичаше ме като брат и най-добър приятел Е, пак е по-добре от нищо. Тя ме накара да се върна към осветлението, да подхвана сериозно нещата, да имам фирма и т.н. Измъкна ме от блатото на алкохолизма и депресията. Почнах отново да измислям нови лампи - екстремно енергоспестяващи и безсмъртни. Единствените с вградена система за саморемонт. Са пия само вечер и рядко се депресирам. Наскоро се сгоди, напусна кръчмата. Не ме е канила на сватбата и не вярвам да иска да ми причини това
Майка му да еба и с жена не се уредих в тоя шибан живот. Къде збърках бе да му еба майката? Сякакви по-големи отрепки от мене имат момиче аз не ! Що бе да му се невиди? С кфо съм по-лош? Пишката ли не ми става? Става бе, ма няма коя да види!
Са съм го ударил на работохолизам - работа и юнашко поркане и писане на простотии по форумите.
Изповядах се. Благодаря за вниманието. Бих се изповядал и в църква, но отрепка като мене да прекрачи прага на Божия храм е Богохулство. Недостоен съм да го направя.